Любовна дъвка за спомени


Някъде прочетох, че филмът "Дъвка за балончета", който съвсем скоро излезе на голям екран, бил „безлюбовен“ и това твърдение съвършено ме изненада! За мен, в него има толкова много любов, толкова много емоция, пламък, нежност, хумор и истина, че „безлюбовен” е най-несъвместимата дума, която може да му хрумне изобщо на човек. Стига да не иска да се направи на интересен, разбира се. Да, добре, в лентата няма секс, но любовта има толкова много измерения, провокации и усещания, че понякога е полезно да забравим, че "сексът продава",  дори когато става въпрос за комерсиално изкуство, каквото е киното.

Във филма любовта се прокрадва между безгрижните щуротии на децата, заядливите реплики на големите, живите очи на баба Бени, разговорите за „химитрички”, викането на Дама Пика, играта с думи, надраскания портрет над вратата, откраднатата храна от ресторанта, мощният шамар на бащата, нощта на канала, „намереният“ годежен пръстен и едни погледи, които казват всичко и събличат душите. В главните герои Биляна и Калин (Аглея Гумнерова, Теодора Духовникова, Андрея Захариев, Иван Юруков) не само можеш да разпознаеш нещо от себе си, но и да ти се прииска отново да бъдеш детето, което някога си бил. И никак не е трудно да си спомниш за "Рицарят на бялата дама" например.

Не се наемам да правя дисекция на филма, нито да ви го разказвам, само ще споделя колко са разтапящи снимките на съкровени места в София и колко добра работа е свършил целият екип, който стои зад кино историята, начело с режисьора Станислав Тодоров-Роги.

И двата пъти, в които гледах филма, бях с любими хора от различни поколения и това направи изживяването още по-вълнуващо. Направете и вие така, няма да съжалявате, а аз ще си взема последното пакетче с дъвки, което лично ми подари... малкият голям Калин или прекрасният актьор Андрея Захариев! Говори се, че още пази една определена картинка от дъвка някъде на един хладилник...

Лентата завършва с цитат за детството, копнежа и неизживяното на Александър Блок. На мен филмът ми остави преди всичко чувство за лекота, за това ще завърша с едни други негови думи, "вкусни" и тайнствени като сокът на дъвките от ония години:

„И ти ще видиш – животът е прекрасен.“
Ал.Блок


Култови реплики от филма:

„Ей, хулигани! Ще ви отрежа ръчичките!“

„Ще падат глави!“

„-Влюбен ли си?
- По-важното е ти дали си влюбена?!“

„Човек не може да е приятел с женка!“

"Аз ли да ви ги възпитам децата."

"Сега ще бъда без телевизия "до второ нареждане"."

"- Хвърляй я, бе! Кво я дъвчиш от един век. Отдавна ѝ е свършил сокът!
- Е, ние не сме като теб да си купуваме по пет дъвки на ден!"


"- До къде стигна?
- Ами... Няма да се смееш! До Патагония.
- Ау, значи все пак си стигнала до гъза на географията!"

"-Те са малки още...
- И вече са престъпници!"

„Дързост или  Откровение?“

"Не е зле от време на време да му се случва нещо на това сърце!"


Точно тук, честна пионерска, 
чух Малин Кръстев, който иначе играе гневния директор на училището, да казва:
 "Децата са страшно добри!". 

Режисьорът на лентата - Станислав Тодоров-Роги минути преди да се качи на сцената

Селфи от кинозалата

С малкия ГОЛЯМ Андрея и красивата му майка