Морето е

Морето е. Разтуптяният залез. Радостта на децата. Тъгата на лодкаря. Смъртта на Чанкете. Протегнатата по навик ръка на просяка. Разбитото ми сърце. Караниците след полунощ. Ездата на плажа. Книгите с пясък. Телефонът със слънце в дисплея. Сдобряването. Тихите звезди.  Размазаният комар на стената. Трикракият стол в градината. Палачинките с течащ шоколад по земята. Смехът на Нептун. Солената ти ръка. Сянката на чичо, дошъл да ни изненада. Приказливата чайка. Циганинът без зъби. Удавникът от вчера. Капките дъжд във водата. Прегръдките. Разбърканите спомени. Подредените спомени.
Влудяващият мирис и днес. И когато бях на дванайсет.

2017