Тури му пепел, сипи му вода или Златната маска в Рая


текст: Хара Нурин, чете: Камен Воденичаров, Sofia Live Club
Пощенска кутия за приказки с тема ЗЛАТНАТА МАСКА,
посветена на 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО


-        Гладен ли си, Апостолчо?
-        Гладен съм.
-        Какво ще хапнем?
-        Какво!? Пак яйца!
-        Как ги искаш? По панагюрски или бърканички?
-        По панагюрски Кала, по панагюрски…
-        Апостоле, в тоя филм съм Спиро, бе човек! Я ела ги опържи ти, пък аз да полегна малко. Уморен съм от вълнение...
-        Тури му пепел, сипи му вода, тирири-ри ри рида…
Нееее, това не е филмът „Специалист по всичко“. Това е съвсем истинска случка от тия дни, разиграла се на ул. Самодивска №6, квартал 5 467 на град Рая. В тоя чуден град си има всичко. И Небесен театър, и Небесно кино. Програмата от афиша най-редовно включва стари пиеси и филми, играни някога на Земята. Останалият репертоар, обаче е изцяло нов. Да не се отегчава аудиторията. То не може само класика. Дори и в Рая.
На съседната улица, например, Таня Масалитинова и Гец  точно в този момент репетират чисто нова пиеса, никога не показвана до сега на тая Вселена, а на моста „Млечен път“, Чочо Попйорданов и Велко Кънев се готвят да ловят НЛО с голи ръце, а после да го разнасят из Рая като хвърчило. А може и като плашило. Знае ли ги човек!
Хубав е животът в град Рая. Андрей Баташов е все така красив, както го помним земляните и винаги целува ръка, щом срещне по пътя си небесна дама. Дори и непозната.
Тодор Колев си няма Двойник в тоя странен и гостоприемен град. Нито пък е там Господин за един ден. Има си обаче две цигулки и много публика.
Ех, публика колкото щеш в тоя не град, а градище! Оркестрите са все без имена и е Топло! И светло. Много светло даже! Навярно това е от блясъка на многото Златни маски.
За някои този град е Неочаквана ваканция, за други Почти ревизия, за трети - Дом за нас и нашите деца.
Нощем белите коне се реят по ярки от звезди и Всичко е любов, макар някак всички души да са осъдени.
Кучетата пък не ги държат в чекмеджета, защото нямат много кучета. Всички те са в един друг град. Местните му викат Рей. Но някога, по изключение се допуска да си донесеш куче от Рей в Рая. Но това зависи вече от заслугите. Просто има Мера според Мера. И каквото си посял на Земята, това ще сееш и в Рая.
Това го знаеше и Апостол Карамитев още преди да тръгне към Града, за това веднъж ни каза:
-        Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез менe. Петдесетте години, които изживях, многото погребения на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпа на Вселената и че светът не се върти около мене. Но това ме научи и на едно друго нещо: че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено.. да изживее. И може би, може би този живот няма да е СБЪДНОВЕНИЕТО, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и я предава нагоре, може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот. Това е, може би, предназначението ни: това, което сме взели, да дадем, да върнем. Това, което сме взели, от хората, да го върнем на хората... за да, както е казал поетът: "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори“.
…….
Златната маска, слава Богу не е само в град Рая. Частичка от нея и от себе си ТЕ ни оставиха и тук.
Сцената горе е много на високо, но все пак ТЕ ще ни видят, ако точно сега станем и им се ПОКЛОНИМ.


Хара Нурин
24 февруари 2015
14:03 часа



P.S. Финалните строфи са цитат от последното интервю на Апостол Карамитев, дадено през 1973 година за Българското национално радио.





Камен Воденичаров чете Хара Нурин на Пощенска кутия за приказки


















фотографии: Владимир Томашевич, Руслан Йорданов, Penio Ivital Ivanov

София Live Club